Камък. Вода.
Залива го вълна.
И загива зад брега.
Влюби се камъка
в тази вълна.
Обикна го и тя,
но си замина.
Допирът на една вълна
накара камъка да се отдаде на любовта.
Но нали беше камък -
безчувствен, студен към любовта.
Но го докосна една вълна.
Дори за миг , усети я  и изчезна сега.
Остана само звука от водата,
оттекваше и той далече в тишината.
Камъка остана сам
вълните се разбиваха в него и той беше вече разпилян.
Спомени се завръщаха на брега,
самотен камъка забрави за света.
Отдаде се на тъгата от любовта
и чакаше той нова вълна !
22.07.2007

заприлича ми на "чака той ново сексуално удоволствие"
Дано имаш нещо по-различно като идея. Морето не трябва да се мърси и то.

Не мисля. А и не става дума за морето