Искам да те докосна ,
но не мога.
Искам да те целуна ,
но не мога.
Искам да те прегърна ,
но не мога.
Така си красива,
че ме е страх да не би допира ми
да пречупи светлината ти
и да я загубиш.
Така ме е страх от погледа ти.
Бих могъл да се удавя в него.
Така ме е страх от теб ,
да не ме докоснеш и да се разтопя.
Искам да галя ръцете ти,
къпани в жива вода.
Да хвана ръката ти докато заспиваш,
за да не те е страх от тъмното.
Искам да разроша косите ти,
така небрежни и непослушни.
Искам да държа живото ти тяло,
докато се отпуска на леглото.
Искам да усетя сълзите ти
на рамото си.
Да ти помогна да преминеш през този свят по-лесно.
Защото си прекалено-вълшебно-истинска,
за да си реалност.
Кажи ми любов, защо си в този недостоен свят?
Защо пълниш душата ми всеки път ,
но я караш да кърви , като си тръгваш.
Идваш и си отиваш.
И никога не оставаш.
По-добре не идвай , не те искам вече , върви си.
Не искам вече да ме боли , защото заспивам сам.
По-добре ледена кралица,
отколкото плачеща любовна жрица....
                                                                        Лека нощ, живот!

strahotno... neveroqtno.... bravo...