На втория етаж някой плачеше. Спря. „да продължа ли?” Ако се качи нагоре вероятно щеше да се наложи да утешава нечия чужда болка. А как да го направи, след като в нея самата имаше толкова много тъга. Тъга, която не можеше да ...

Мълчи ми се. От думите е шумно -
не можеш сетивата си да чуеш...
Пък и каква е думата

дървеният плот под пръстите трепери
потръпва с уплах изпод нервната ми длан
тропотът ми сигурно го плаши

И искате насилието към тях да спре, моля надайте глас!
Присъединете се към тази група ! Нека спомогнем омразата да престане !
Бъди толерантен, обичай различните !

За щастие ми се предостави възможността да посетя един театрален фестивал много наскоро и като човек, който обича да посещава такива мероприятия, бях много разочарована и възмутена от публиката.
Обмислям възможността да напиша наръчник за...

Свали хавлията от тялото си. Наблюдаваше капките, които се стичаха по нея и се замисли. Как нещата в живота се стичат по същия начин, понякога бавно и тежко, а понякога с такава скорост, че накрая се чудим как точно се получи така. По...

Странно е човешкото същество. Както и неговите емоции. Всички сме различни, нали така. Мислите ни, идеалите ни. Приятелите ни. Разликите в ценностните системи обаче понякога водят до големи щети в отношенията. Не че човешките отношения н...

Чаках я вече петнайсета минута. Валеше като из ведро и бях мокър до кости. В момента, в който реших да си тръгна, разочорован за пореден път, силует се зададе по празната улица, облята от капките дъжд. Беше свила малките си ръчички и ги ...

"Петстотин години османско владичество. Освобождение от Русия заради битката за проливите - Босфора. Берлински конгрес. След султана си избират монархията за идеал. Бързо забравят мечтата на националния си герой за чиста и свята репу...

Сълзи. Искаше да се стичат сълзи по лицето. Не че не се опитваха да се отделят от окото и да се спуснат , но спираха се. Всеки път. Всеки път на всеки 5 минути в последните два часа. Не можеше да диша. Чудеше се дали има възможност точно...

Спомни си как я чакаше всеки път да се върне. Спомни си всяка мечешка прегръдка и колко силно стискаше с лапите си. Задушаваща прегръдка, но винаги значеща много. Прекалено много. Емоцията всеки път бе силна и разтърсваща, като едно ново...

Беше впил поглед в компютъра. Не виждаше постовете във фейсбук, просто се взираше в една точка и не обръщаше внимание. Мислеше. Много мислеше за нея. Беше го обхванал страх да не я загуби. Повтаряше си,че това е невъзможно. Но хората идв...